С непобедимостта на Ювентус се свърши тук пред свръхтвърдата крепостна стена наИнтер на Андреа Страмачони. След 49 мача без загуба няма да има закръгляване на цифрата, няма да има удължаване на рекорда (б.р. – при лига от 20 отбора), безоблачният път към скудетото е прекъснат, а предимството на върха на класирането се крепи само на една точица.

Мрежата на заблудата, в която може да се оплетат тифозите на “и бианконери” след поражението, е изградена от изключителната серия от положителни резултати, постигната от един състав, който често се движеше на ръба на своите възможности. Но вече от няколко мача насам Юве драпа със зъби и нокти, изцеден или поне вече не тъй блестящ както в началото на шампионата. Т.е. предвестник на едно падение, което не е пагубно, а просто болезнено.

Отвъд това успехът на “и нерадзури” бе безупречен и заслужаваше да е с резултата 1:3 всред поредната полемика, всред поредните грешки на един окаян съдийски секстет. Интер игра по-добре, страдаше само за десетина минути от (невалидния) гол на Видал до пропиляното двойно положение на Маркизио, а след това на свой ред тръгна напред, за да стигне до обрата след почивката. Дубълът голове на Диего Милито бе допълнен от късното попадение на Паласио при един Ювентус вече с раздалечени линии, разкъсан и демотивиран. Сиреч готов за побеждаване.

Може би за шампионата и за италианското калчо така дори е по-добре. Да си представим само какви сатанински полемики щяха да прераснат в скандали след гафа на асистент-съдията Пиери, който след 20 секунди игра не видя чистата засада на Асамоа при гола на Видал. Този рефер е достоен за сравнение със съдията Талявенто, Принца на компенсациите.

Все пак вдигането на оглушителна шумотевица този път не бе приоритет на Интер, въоръжен с офанзивния си тризъбец и силна доза непримиримост, твърд, ефикасен, безупречен в това да приеме решението на съдията без протести и да продължи нататък. Отношение позитивно и препозитивно. Само преди няколко години вратите на ада щяха да бъдат отворени, ала не и този път – Бандата на Страма продължи да играе все едно резултатът още е 0:0.

“И нерадзури” доказаха нагледно, че разполагат с по-силна атака от Ювентус, въпреки че Касано създаде опасност едва веднъж, а Паласио само закова последния пирон в ковчега вече при водачество на своите 1:2 малко преди края на двубоя. Редом до тях обаче беше Диего Милито – един истински шампион, един винаги опасен централен нападател.

В Юве нямаше подобен изпълнител. Там присъстваше един апатичен и доскоро контузен Вучинич до Джовинко. Всъщност до онова, което е останало от Джовинко, вече неспособен да влияе на играта, винаги пресичан, спиран, блокиран, правен за смях. Но струва ли си да се продължава да се настоява с него? Нужно ли е да си затваряш очите и да отказваш да видиш очевидното?

Не че с Бентнер на терена нещата тръгнаха по-добре. Датчанинът не е чиста проба централен нападател. Върти се прекалено много около дъгата на наказателното поле и никога не шутира, ала Джовинко не е на нужното ниво нито на вътрешната сцена, нито, най-вече, в Европа.

Офанзивният принос на ювентинци е ахилесовата пета този сезон. Нападателите се въртят като пумпали, разчитат на противниковите грешки да послужат като шперц за отключване на вратата и че кодовете са винаги едни и същи. Или така си мисли Вучинич, когато е почерпил вдъхновения от светия огън, или нещо е генерално сбъркано.

Безполезно е да се губи време с дъвканите и предъвкани истории запоредния очакван топнападател. Поне до януари Конте ще трябва да се оправя с каквото има на разположение. Късметът за “и бианконери” е, че в сряда има мач в Шампионската лига, а съперникът се казва Норшелан: идеален случай да се започне отначало...

Виторио Ореджа, “Кориере дело Спорт”

SPORTAL