Целият ми живот е едно дерби
Целият ми живот е едно дерби

Миланското дерби, което е в неделя, е поредното от многото дербита на треньора на Интер Клаудио Раниери. Преди да дойде в Милано, римлянинът вкуси от многобройните лондонски дербита (начело на Челси), от дербито на Мадрид (с Атлетико), през торинското (с Юве) и римското дерби (с Рома). Пред пресата Раниери говори охотно за състоянието на своя Интер, за причините за слабия старт, за неговите дербита, за икономическата криза в Италия и призива за нов морал в трудните времена.

 

- Раниери, вие, който сте роден в Рим и сте преминали през Лондон и Мадрид, как намирате град Милано?
- Засега имам само повърхностна представа, защото маршрутът ми е само до базата Апиано Джентиле и обратно. Но бих казал, че очаквах Милано да е точно такъв град - практичен и ефикасен. Вижда се желание да се работи и да се действа. А на хората от Интер ние се стремим да стоплим сърцата.
- След първоначалните трудности с Интер явно вече успявате да го сторите.
- Трябва пак да ни повярват, да преоткрием своята принадлежност. Но още не сме постигнали нищо. Започнахме отново да побеждаваме, но в игрови план напредъкът ни е на изблици. Интер има голям потенциал за напредък.
- Вие сте изиграли толкова много дербита, като спечелихте 4 поредни с Рома. Каква е тайната да се подготви добре един толкова нетипичен мач?
- Дербито е донякъде по-лесен мач, защото той толкова силно се изживява от града и от агитките, че един треньор трябва просто да контролира емоциите. Да успокоява обстановката, ако има прекалена еуфория, да вдига самочувствието, ако е паднало. В Милано виждам голяма страст около този мач, но същевременно и доста спокойствие. В понеделник вечерта например срещнах един тифозо на Милан - разговаряхме, той ме поздрави и накрая ми каза: „Дано да отнесете тройка!” Но го каза с усмивка.
В Милано има страст, но и спокойствие около дербито
- Милан води в класирането, Интер пък е в серия с 5 победи поред, но няма право на грешка. Как се живее с цялото това напрежение?
- Не искам да бягам от отговорността, защото съм привикнал да я поемам цялата и докрай. Но този път по-голямото напрежение е за Милан. Докато ние доскоро бяхме потънали под водата и нищо няма да се промени, ако не победим, защото Милан е пред нас. За нас важното е другото дерби, на 6 май. Поне се надявам да е такова, защото това ще означава, че преследваме някоя голяма цел. Сега единствената ни тревога трябва да бъде да приключим добре първата половина от сезона и да започнем още по-силно втората.
- Неделното дерби изправя един срещу друг два отбора, които са на 1/8-финалите на Шампионската лига. Поради което в този момент мачът е по-важен от дербито на Манчестър. Какво означава това?
- Означава, че италианският футбол, въпреки че му се налага да се бори срещу руснаци, араби, американци и канадци, винаги може да надхитри дори самия дявол. Нашата школа си остава нещо като университет. Който е тренирал в италианското първенство, може да отиде навсякъде. Аз бях пионер, но сега има много италиански треньори, които преуспяват по целия свят – от Япония до Русия, от Англия до Ирландия.
- Интер няма победа над Милан от 24 януари 2010 г., последното от 4-те дербита начело с Моуриньо. После при Бенитес, Леонардо и Гасперини отборът е с три загуби срещу Алегри. Ако вие успеете да биете, това ще бъде победа на един много различен от Моуриньо треньор. Какви са последиците от тази серия?
- Нищо особено. Мисля само, че времето работи за мен. Във футбола положителните и негативните серии все някога трябва да спрат. Което означава, че рано или късно Милан трябва да загуби.
- Как успяхте да изправите Интер на крака след толкова лош старт?
- С работа и търпение, сплотявайки младите и не толкова младите. Когато дойдох, положението беше сложно и старите от отбора ми помогнаха. Те имаха воля и желание да наваксат. Защото не са свършени. Аз въобще не съм си го и помислял дори когато нещата не помръдваха, защото на тренировките виждах колко се стараят. Всеки ден.
- Тогава кое спираше Интер в първите месеци от сезона?
- Трудно е да се разбере дори от мен, който живея с отбора всеки ден. Може би след толкова много победи идва един подобен чисто физиологически момент. Но бе нужна една искрица, каквато може да се окаже тази победна серия.
Санети идва пръв и си тръгва последен от тренировките
- Значи Интер е възроден?
- Имам вяра в момчетата. Групата е сплотена и здрава. Често се говори за играчи, разделени на кланове – бразилци, аржентинци, италианци. Мен тези приказки въобще не ме интересуват и го казах и на тях. Това, което искам, е да бъдат отбор и те досега нито веднъж не са ме разочаровали. Само трябва да видите Санети. Той винаги пръв идва, пръв извежда отбора на тренировка и тласка другите на терена, последен си тръгва. По този начин се превърна в пример, на който всички искат да подражават. Той и Камбиасо са треньорите на терена, но важното е аз да съм главатарят на бандитите! Иначе, когато дойдох, бях пределно ясен пред тях: „Слабо ви познавам, затова най-добре е вие да ме опознаете възможно най-бързо.” Аз посочвам пътя, който го следва, няма да има проблеми.
- Освен приписваната ви слава на треньор, който оправя нещата, факт е, че вие винаги сте успявали да спасявате на пръв поглед безнадеждни ситуации. Защо е така?
- Вижда се, че това е моята карма. Всичко започна с Каляри през 1988 г., когато изглеждаше, че отборът дори няма да може да се запише за участие в първенството на трета дивизия. От мене поискаха да вляза в Серия В за три години, а ние само за 2 влязохме в Серия А и на третата успяхме да се спасим от изпадане. После се роди митът, че не съм треньор победител. Може би защото винаги идвам или малко по-рано, или малко по-късно. Когато отидох във Валенсия, никой не ни броеше, а след мен същият отбор, без нови играчи, изигра 2 финала на Шампионската лига. В Челси отидох, когато парите бяха свършили, но успяхме да попаднем в Шампионската лига и това убеди Абрамович да купи клуба. Както и да е, това, което е важно, е да се гледа напред.
Съдбата ми е да спасявам безнадеждни ситуации
- През тези месеци твърде малко се говореше за отношенията ви с Масимо Морати. Какво е настроението на президента?
- Винаги го намирам влюбен в отбора. Когато дойдох, беше малко разочарован и обезверен, но никога примирен, даже напротив – решен да се върнем към челото. Ако е мислил да се отказва, аз не успях да го усетя, със сигурност не ми е дал повод да го разбера. Опознах го в един труден за отбора период. Много бих искал да го видя в някой много хубав момент.
- Да се върнем към дербито. Вие имате много дербита, и то в различни градове. От кое останахте най-впечатлен?
- Бих казал дербито на Мадрид, дори и заради това, че при мен бе последното, в което Атлетико победи. Лондонските дербита са прекалено многобройни, докато римското не е крайно, а по-скоро особено. Остава впечатлението, че дербито е жизненоважно само ако двата отбора нямат цели, и точно това е мачът, който може да даде смисъл на целия сезон.
- Най-очакван в този момент е Снайдер. Той има ли все още желание да се жертва, за да помогне на Интер?
- Като го гледам на тренировка, бих отговорил положително. Желание има. Сега трябва да го видим в мач, като се налага да опазим силите му. Скоро ще започнем да играем по 3 мача на седмица и той няма да може да участва във всичките.
- Снайдер ще приеме ли това положение, което е ново за него?
- Аз съм на 60 г., в едно римско дерби с Рома махнах Тоти и Де Роси на полувремето и ако не бяхме победили, кой знае какво щеше да ми се случи...
- В Италия, в търсенето на нов морал, както често подчертава президентът Наполитано, каква може да бъде ролята на футболистите? Футболът иска ли да си остане отделен свят в момент, в който всички останали са призовани да правят големи жертви?
- Футболистите са част от един особен пазар, подобен на този на актьорите, които печелят много пари. Но ако актьорите снимат някоя филмова сцена и я провалят, имат възможност да я поправят. Обаче ако един нападател изпусне гол, той отнася куп освирквания и няма възможност да се поправи. Аз съм съгласен с идеята за морала, особено в епохата на финансовия феърплей. Но бихме искали това да се отнася и до нашите управляващи. Данъците ги плащаме доброволно, правим жертви, защото така е справедливо, но искаме да знаем къде отиват тези пари. Докато живеех в Лондон, разбрах, че двама англичани правят цял народ, но 57 милиона италианци не могат. Рибата се вмирисва от главата. Не познавам добре политиката, но така вече се уморихме. Всички. И сега казвам: Добре че са футболистите, защото поне те ни карат да се усмихваме. Щом като сме опиум за народа, опиумът струва пари.


Източник: 7 дни спорт.


Comments

Коментари
Няма написани коментари

Напишете коментар
Трябва да сте регистриран за да напишете коментар