Интервюто започна със задължителния поклон и усмивка.С последните си два гола,един с коляно,а другия с глава 25-годишния защитник роден в Ехиме отбеляза своето собствено прераждане след 3 месеца на разочарование и се завърна към формата си под ръководството на Леонардо когато беше просто недосегаем.Момчето поиска да присъства и преводач но е видимо че италианският му много се  е подобрил.Юто със своята заразяваща симпатия знае как да бъде обичан от всички в тази страна.Нещо от рода на японски таралеж или италиански самурай.

Нагатомо с какво да започнем,с теб или с Интер?

-Отбора винаги е преди всичко.

Победите на Фиорентина и Дженоа обърнаха вашия сезон?

-Прекалено рано е да се каже но определено ние израстваме.Атмосферата около нас също се промени.Победите са невероятно лекарство.

Интер все още може да се бори за...?

-Все още можем да се борим за Скудетото.По принцип никога не се предавам,а и моите съотборници също вярват.Освен това миналата година завръщането ни беше още по-трудно от сега.

Но този път освен с Милан ще трябва да се борите и с Ювентус,Лацио,Удинезе и Наполи.

-Но всичко все още зависи от нас.Форлан вече се завърна,очакваме и Снайдер.

От тези отбори кой те впечатли най-много?

-Все още не сме играли срещу Милан,това ни предстои на 15-ти Януари.Що се отнася до другите бих казал Ювентус.Много солиден отбор който има предимството да не играе мачове в Европа.

Дори по-солидни от Наполи които те накараха да откачиш?

-Не ми припомняйте.Тази оценка 4 която Гадзета ми даде за онази вечер предизвика истинска лудост в Япония.

Но ето че сега получи 7 за мача с Дженоа.Тя обикновенно се дава на нападател или на вратар.

-Това беше важна победа и специална вечер за мен.Бях като в транс.Просто "усещах" мача.Първо когато Алварес центрира и после когато спасих с глава удара на Марко Роси.

В сайта на Интер пише че си висок 170см. което май е малко преувеличено.Отбелязвал ли си и друг път гол с глава?

-Само веднъж,с младежкия национален отбор на Япония.

Кое беше най-милото поздравление което получи след мача на "Мараси"?

-Много хора ми се обадиха на майка ми беше над всички.За Коледа заминавам за Токио,а тя ще дойде при мен от Осака.

Предстои жребия за Шампионската лига.Кой отбор предпочиташ за съперник?

-Наистина незнам.Това няма особено значение.Щом един отбор е стигнал до тази фаза на турнира значи заслужава уважение.

Чезена и Лече ви чакат в първенството.Готов ли си да вкараш трети пореден гол в мача срещу бившите ти съотборници?

-Съжалявам за тях и за моя приятел Пароло,но аз отивам там в търсене на трети гол.Интер неможе да спре точно сега.

Защо този сезон е различен за Нагатомо?Сякаш беше забравил как тичаше като луд миналия сезон?

-На първо място получих лоша контузия на рамото през Юли.Беше ми много трудно да стоя месец и половина извън игра.След това имаше тактически проблеми свързани с новите идеи на Гасперини.Лошия старт също ни повлия.Когато нещата започнаха да се подобряват отново получих контузия.

Това ли е най-добрия Нагатомо?

-Трудно ми е да кажа.Но определно се чувствам добре тук.Наскоро говорих с Хироши Юфуко,моя треньор от Ф.К. Токио.Той беше в Милано като тв-коментатор на Интер-ЦСКА М и след мача ние заедно анализирахме моето представяне.Той ми помага да запазя концентрация,да подобрявам моите защитни умения,да разчитам правилно моментите от играта и да знам когато да се включа напред и кога не.

Не трябва ли всички тези неща да ги обсъждаш с Раниери?

-Не е лесно заради езика.Раниери и аз доста общуваме но с Хироши е главно психологически.След това когато сме на терена инструкциите за позициите и маркирането на противниците ги получаваме от Бепе Барези.

Твоята кариера е имала много обрати...

-Когато бях на 18 бях в университета Мейджи в Токио но не играех защото имах херния.Бях депресиран и дори мислех за отказване от футбола.По това време много се запалих по "Пачинко"-това е един вид рулетка много популярен в Япония.След това обаче се въстанових и треньора ми даде увереност.След 4 години завърших университета и напуснах тамошния отбор за да подпиша професионален договор с Ф.К.Токио.

След това дойде още един удар на Олипиадата през 2008-ма?

-През 2008-ма отидохме в Пекин с големи амбиции.В отбора бяха още Хонда,Кагава и Учида.Загубихме обаче и трите си мача и се прибрахме вкъщи обвинени че сме провалено поколение.Но след това ние се вдигнахме и ето че сега играем в най-силните първенства на Европа.

Ти дойде в Италия благодарение на Масимо Фикаденти.

-Бившия треньор на Чезена е експерт в японския футбол.Аз обичам вашата страна и посещавам уроци по италиански за да я разбера по-добре.Живея сам в центъра на града и определено ми допада модата,пазаруването и храната.

Италианската или японската?

-Обичам и двете кухни,но съм луд по спагети с Ботарга.

С кой обичаш да прекарваш свободното си време?

-Той сега играе в Новара.Често гледам япнски филми с Моримото.Тук е и Снайдер който живее близо до мен.Уес е луд.Хората си мислят че аз съм откачалката в съблекалнята,но обикновенно това съвсем не  е така.Последното което Снайдер ми причини беше салфетка пълно със зърно.Така когато седнах на масата и я разтворих посипах всичко.Друга машина за шеги винаги е Вивиано.Матераци също ми липсва много.Ние все още се чуваме но по-малко отколкото преди.

Какви са отношенията ти със Санети?

-Фантастични.Капитана е велик.Той е това което ние в Япония наричаме "Сенпай"-учител.Да се поклоня пред него след гол е най-малкото което мога да направя за да му отдам почит.Освен това ние бяхме съквартиранти по време на подготвителния лагер и по този начин се казвахме здрасти всеки път когато се видехме.Когато дойдох в Интер човека на който се стремях да приличам беше Майкон.Без да се засяга Майк,но сега гледам Санети и мечтая да стана такъв сериозен спортист и професионалист като него.

А ако не беше станал футболист какъв щеше да бъдеш?

-Вероятно щях да се занимавам с колоездене на писта.Моя дядо беше професионален спортист и ме запали по този спорт.

Източник:www.gazzetta.it