Тифозите на нерадзурите чакаха с нетърпение началото на новия сезон, но Интер ги разочарова, като им поднесе до болка позната гледка в първия си мач в Серия А. Нулевото равенство с Торино дойде в един двубой, в който головите положения бяха твърде оскъдни, играта на черно-сините бе твърде бавна и лесно предвидима и като за капак не се размина без обичайната полемика относно свирените и несвирени дузпи. С две думи, на мачове като този от първия кръг на новото първенство, запалянковците се нагледаха още в миналия шампионат.

Очакванията им бяха високи след убедителната победа с 6:0 над исландския Стярнан, но се оказа, че това е бил само прах в очите, защото треньорът на Торо Вентура набързо припомни на тифозите болките на развитието и растежа (при това Биковете вече не разчитат на убийствения тандем Черчи–Иммобиле). Равносметката от първия кръг бе достатъчно проста и неприятна за Интер: Ювентус, Рома, Милан и Наполи спечелиха мачовете си, нерадзурите направиха фалстарт.
Интер, подобно на Юве, разчита на отбрана от трима души. За разлика от бианконерите, миланският тим няма намерение да преминава към различна схема. Факт е обаче, че необходимите автоматични взаимодействия в защитата на нерадзурите засега липсват и отборът оставяше прекалено много свободни пространства на съперниците.

Халф-бековете Додо и Жонатан не блестяха, за разлика от видяното в предсезонната подкотовка. Но за да бъдат улеснени двамата флангови футболисти, е необходимо целият отбор да маневрира бързо и да действа като едно цяло. Що се касае до средата на терена, там през първото полувреме Медел и М’Вила по-скоро си пречеха и когато французинът излезе, чилиецът заигра значително по-добре.
Ковачич и Ернанес пък сякаш сякаш бяха забравили цялата си фантазия и склонността да импровизират на базата в Апиано Джентиле. Хърватинът, след като накара тифозите да мечтаят с играта си срещу Стярнан, срещу виненочервените изглеждаше като затворен в клетка. Нямаше острота в действията му, да не говорим за удари или асистенции. Ернанес, който игра на двайсетина метра зад хърватина, имаше повече свобода, но засега той е далеч от желаната форма.
И защо Мадзари пусна Освалдо чак след почивката? Икарди съвсем не е от нападателите, които се чувстват добре сами в атака.

Вярно е, че на треньора на Интер не му липсва допълнителен ресурс, особено в лицето на Паласио и Гуарин, които не играха срещу Торо. Аржентинецът ще осигури бързина в предни позиции, а колумбиецът може да заеме място в центъра до Медел или М’Вила, или пък да помага на самотния нападател, макар че нерадзурите всячески се опитваха да се отърват от него.
Интер може само да съжалява, че не привлече още един стрелец. Алварес и Бота напуснаха и само с трима централни нападатели и същия брой турнири, в които участва отборът, на нерадзурите им остава да стискат палци някой да не се контузи.

Goal.com

Gol.bg