Едно време отидох на Сан Сиро за първи път, за да видя моя любим Интер. Със сигурност той не бе печелил никакви титли за това време, но беше моят Луд Интер. Винаги борещ се за челните места и със силни играчи. Първият мач, който наблюдавах на Сан Сиро беше срещу Удинезе и първите думи, които казах на италиански, бяха: “Vaffanculo Udinese”. Интер спечели с 3:1 след два гола на Хулио Круз (тогава даваха дузпи за Интер) и един гол на Оба Мартинс. Давам дясната си ръка, за да имаме някого като “El Jardinero” в нашия отбор. Или пък да имаме халфовата линия, която имахме през 2006г.

Когато видях стартовите единадесет, мисля, че повечето от нас знаеха, че ще бъде труден мач за гледане. Тимът не показваше реакция след загубата от Лацио, все още бе в летаргия и невеж. Като качество това бе най-слабият Интер, който съм виждал, но поне Матео Ковачич бе на правилната си позиция. За съжаление обаче, през цялата първа половина, той рядко получаваше топката, с изключение, когато бе с гръб към вратата. Кузманович и Мудингай, които не са известни с най-техничните си крака, опитваха да подават. Ако не сте гледали мача вчера, това трябва да ви покаже картинката през първото полувреме. О, забравих да спомена и дузпата, която отново не бе дадена за нарушение срещу Милито.

През второто полувреме героят на Интер през сезона (Паласио) смени Мудингай, застана до Милито и заиграхме във формация 4-4-2. Тимът заигра по-добре, все още уязвим на контраатаки, но държащ топката и центъра и създаващ някои опасности. О, и отново претенции на Интер за неотсъдена чиста дузпа.

Най-доброто положение за Интер дойде в последните десет минути, когато Милито подаде красив пас към Гуарин, който не уцели вратата от близко разстояние. Честно казано, единственото хубаво нещо в този мач беше завръщането на Диего. Може и да игра на 60% от възможностите си, но беше лидер на терена, борещ се за всяка топка, ядосан как отборът играе. Той се бореше 90 минути, показа малко от своята магия и най-накрая Мадзари има добър партньор на Родригол в атака.

С тази загуба Интер пропуска четвъртфиналите за купата на Италия за първи път от 2003-та година. Краят на една ера и краят на всякакви надежди за нещо повече през този сезон. Говорейки за край на една ера, боли ме да го напиша, но да видя Санети да играе на терена е болезнено. Последният мач беше показателен, че той не трябва да започва сред стартовите единадесет.

Преди мачът с Лацио, Мадзари заяви, че няма търпение да дойде краят на януари, за да спрат всички спекулации за трансфери, с което и да се спре отвличането на вниманието на играчите. Ами нека се надяваме, че някой ще бъде в състояние да събуди футболистите ни и им напомни за кой отбор играят. Разбира се, това може да бъде най-слабият Интер към днешна дата, но трябва да имаш повече гордост, когато излизаш на терена. Тези два мача не ни отказват. Нека се надяваме, че Ерик Тохир, Бранка и Аусулио ще помогнат на Мадзари да изгради един добър отбор, който да е достоен за фланелката на Интер.